Клиника по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и Националният референтен център по аудиология и нарушения на слуха към болницата обявяват зелен коридор за записване на час за консултация при съмнение за нарушения в слуха в ранна детска възраст.
Целта е да се улесни максимално достъпа на най-малките пациенти и техните родители до компетентна консултация във връзка със слуха на децата.
За кого е предназначен този зелен коридор?
Дислексия е специфично нарушение, което засяга способността на човек да чете, пише и да си служи със съответния език. Тя не се приписва на интелектуални затруднения, а по-скоро на начина, по който мозъкът обработва информацията, свързана с писмения език. Дислексията може да бъде разпозната в различна степен и често се проявява още в ранна детска възраст, когато децата започват да учат да четат и пишат.
Пълноценният сън е жизненоважен за доброто ни здраве, за нормалната функция на тялото и ума. От 7 до 9 часа качествен сън на денонощие помагат за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет, за регулиране на теглото, за подобряване на имунитета, за по-добрия контрол на стреса и настроението и за по-добра работа на мозъка
Проучвания показват, че нарушенията в съня, сред които и липсата на редовен режим, са пряко свързани с повишен риск от сериозни здравословни проблеми. Според изследвания от тази година, хората с нередовни навици за сън са с до 26% по-висок риск от сърдечни заболявания и инсулт. Още по-обезпокоителното е, че дори спазването на препоръчаните седем до девет часа сън на нощ не компенсира вредите от нередовния график на заспиване и събуждане. Оказва се, заспиването и събуждането по едно и също време, е не по-малко важно от продължителността на съня.
Според проф. Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, “артериалната хипертония е един от най-големите убийци на съвремието заради липсата на физическа активност, затлъстяването, вредните навици и застаряването на населението. Поне 30% от населението по света в определен момент от живота си има високо кръвно налягане. В 95% от случаите това е заболяване само по себе си, а не резултат от друг здравословен проблем”.
На среща с журналисти той цитира Европейското дружество за хипертония, според което “като резистентна хипертония се определя измерването на кръвно налягане над 140/90 mm Hg, въпреки че пациентите водят здравословен начин на живот и приемат три медикамента. Американските специалисти разширяват тази дефиниция, допълни той, и приемат, че ако болният взема пет лекарства и само по този начин стойностите на кръвното му налягане са в норма, той пак страда от неконтролирана хипертония”
Общопрактикуващите лекари и нефролозите ще си сътрудничат за ранна диагностика на хроничната бъбречна недостатъчност. Това стана ясно по време на дискусията „Хроничното бъбречно заболяване /ХБЗ/ – неподозирано предизвикателство пред пациентите в България“, която се проведе в Резиденцията на Британското посолство по инициатива на Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания /АПБЗ/ и с подкрепата на Негово Превъзходителство Натаниъл Копси, посланик на Великобритания в България.
“Бъбреците „не болят“. Хроничното бъбречно заболяване се открива късно, когато увредата е напреднала и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност, коментира проф. Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по нефрология към министъра на здравеопазването. Тогава вече се налагат диализа или трансплантация. Малка част от пациентите стигат до диализа, защото умират преждевременно, дори без да са разбрали, че причината за това е свързана с бъбреците. Известен е фактът, че пациентите с ХБЗ страдат от усложнения, свързани със сърдечносъдовата система и рискът да загинат от сърдечносъдов инцидент е шест пъти по-голям, отколкото да достигнат до бъбречна недостатъчнст“.