Саша Хаджиева, Гергана Станева и Рая Лъчезарова от огнената група "Нария Инри Магария" вече  знаят как става това. Близо девет години те го правят пред публика и после дълго събират овации за своите огнени представления, които за съжаление до сега са виждали и могат да видят само хората от по-големите ни градове. 
“За мен това беше любов от пръв поглед – признава по време на едно пътуване за поредното “огнено шоу” Саша. Преди около девет години се запознах с една група пътуващи артисти-американци, които правеха експериментален пърформанс – музика, циркови изкуства и представления с огън. Страшно ми хареса. И започнах да се занимавам с това съвсем

експериментално – в началото за удоволствие. Но постепенно това прерастна в едно професионално занимание”.
“Аз пък срещнах една мексиканка – Аура. Тя всъщност беше първият човек, който видях да върти огън – връща лентата на спомените Гергана. И то така, че съчетава танца с огъня. От тогава до сега вече съм видяла много файер групи, но никога няма да забравявя начина, по който се движеше тази жена – нейните движения с огъня и танца на огъня, съчетан с танца на тялото. Чисто техничиски това е много сложно и много красиво – има нещо общо с фигурното пързаляне, но не за спортни, а за танцови двойки. И това всъщност е нещото, което те отличава и те прави индивидуален. И нашата група точно натам тръгна. Никога не сме държали да сме акробатични и спортни. За нас е важно да има чувство, да има история и да има емоционална връзка между нас и публиката, за да можем да й предадем нашите вълнения. А не просто да излезем и технически съвършено да завъртим едни огньове.”
“Те двете ме въвлякоха в това – признава на свой ред и Рая. Когато за първи път ги видях да въртят огън си казах, че това е най-красивото и най-предизвикателното нещо, което съм виждала някога. Реших да пробвам и аз и се запалих. Ние в момента правим нещо като огнен театър. Това са различен тип представления, различен тип формати. Опитваме се да комбинираме въртенето на огън с танц, с звук ... На мен ми се е случвало да сънувам някакви невероятно красиви неща, които правя с огън, и после се събуждам с желанието  да ги изпробвам.
- Как се наричат вашите инструменти?
- “Пой” се наричат тези, които представляват огнено топче с верижка, “стикове” са тези, които са базирани на пръчка - те могат да са къси, дълги, двойни, единични, компактни. Най-различни варианти има. Използваме и горящи въжета. Тук специално човек може да измисля и да изобретява безброй неща, стига да има въображение.
- А как се появява огъня в тях?
- Благодарение на едно специално гориво, което е на основата на киросин. Не е газ – газта беше в началото. От две до пет минути може да се играе с един такъв горящ инструмент. Толкова издържат. А пък самият фитил е от един специален материал - “кевлар” се казва, който се използва навсякъде по света за тази цел. Той е вътре с метални нишки, не изгаря, не се разпада, много е устойчив. Използват го дори при направата на бронежилетки. Въобще истинските, добрите, професионалните инструменти винаги са направени с кевлар.
- Кое от всичко, което сте направили до сега, си харесвате най много?
- В интерес на истината нещата ни непрекъснато се променят – уточнява Гергана. Напоследък... “Крилата”- имаме такъв проект с едни големи огнени крила. Имаме и огнени ветрила. Но аз май съм по-пристрастна към “Крилата”. С едно момче от нашата група ги правим , защото те са двайка. Въобще за мен напоследък дуетът е много важен, аз си харесвам този танц.
- /Саша/ Аз пък бих ги разграничила на любими инструменти и любими танци... Аз например много обичам да играя с огнени ветрила, защото те позволяват по-голяма свобода на танца и на движенията, което за мен е много основно. А като любим пърформанс – особена слабост имам към един спектакъл, който подготвихме съвместно с Маша Илиева и група танцьори-балетисти. Наричаше се “Моцарт защо?”. Имам и слабост към някои наши участия в рамките на различни фестивали, които са много така интересни
- /Рая/ На мен пък най-любими са ми най-последните. Винаги е така. Може би защото са ми най-близо като “тук и сега”. Напоследък участвахме в разни театрални фестивали, при това и куклени даже. И по време на тези фестивали се роди една такава схема, част от която е и този дует на Гергана и Пламен с “Крилата”; Саша прави една огнена опашка – голяма и много красива. Като огнена птица е направо. И тази схема ми е много любима в момента, защото в нея има динамика, има лирика, има любов има стремеж, има... за мен специално, и полет. Много е хубаво да можеш да ги изразиш тези неща с танц и огън и мисля, че се получава и успяваме да го правим. 
- От къде тръгва изкуството да се върти огън и кои са най-добрите в него?
- В световен мащаб австралийците са много добри, даже ужасно добри. Те са най- техничните, най-уникалните, най-напредничавите. То по принцип изкуството за въртене на пой идва от Нова Зеландия и от Маорите. Французите са също много добри и много силни. Те обаче са по-артистични. Имаме приятели и колеги от Унгария – те също са класа сред добрите групи, които сме виждали. В България въртенето на пой сега започва да се развива и тепърва ще започнат да се появяват групи, които се занимават с огнен пърформанс.
- Но вие ще си останете първите...
- /Саша/Така си е. И най-добрите при това, макар че никога до сега не сме правили нещо независимо като цялостен дълготраен спектакъл. – все участваме в рамките на дадена програма по някакъв повод. И затова много си мислим в тази посока напоследък и имаме огромно желание да направим нещо сами. Всъщност правили сме такива неща, но в малък формат – за фестивали, но това е извън рамките на града, извън градската публика. В Пловдив за празника на куклите единствено сме правили нещо подобно. Искаме да направим подобен фестивал и в България.